Не съм толкова мила и добра, колкото ме мислят хора, който си мислят, че ме познават. Който ме познава наистина (ама наистина) си ми знае всичките кусури и недостатъци, и лиготиите, и цупенията, и сърденията, и „основателни“ причини за тях, и инатлъците, и кривотиите, и нехубавите неща, който причинявам на хората, и всички простоии, които сама си навивам в главата. Ако за някой съм нещо по-различно, то е само и единствено в неговата глава! Ако някой е разбрал действията ми по определен начин, то най-вероятно не съм искала или имала предвид точно това чрез поведението си.
Кратко и ясно – не съм такава, за каквато ме мислиш!

Вече няма да се занимавам с мъже. Точка.

Мислиш и чакаш няколко дена (и ти не знаеш какво точно !), времето яко те пере в главата и накрая гениалният ти мозък ражда великата идея:

Или завивам в ляво и правя ляв завой, докато накрая не си дойда пак на изходното положение, или искам някой, който да ме обича толкова, колкото и аз него !!! А все ми казват, че не съм знаела какво искам – знам !!! Само дето това не ми помага особено.

И без това като си подпийна ставам любвеобвилна (ох, докато го напиша) и прегръщам Сашки наляво и надясно и им обяснявам колко ги обичам… Докато има Смирнофф, всичко ще си е наред… Или цаца с бира.. и някоя Сашка наоколо естествено. Това звучи малко несерионо, ама аз съм сериозна !!!

Ако някой ме сака – насреща съм !!! За кой ли път (и аз не знам вече) се предлагам Ако някой ме иска и за смазване в дискотека – пак съм насреща !!! И за пиене – също. И за каквото и да е… Насреща съм… Искам нещо интересно …

Аз съм уникален психологически, психоаналитически и психофизически обект ! При мен липсва каквато и да е било логика в действията и държанието ми към околните. Много често дори не осъзнавам какво им причинявам постъпвайки по определен начин, а даже и не знам защо постъпвам по този начин… понякога обаче … Няма логика… няма и конкретна причина – пак понякога Обаче… Всичко е толкова объркано в главата ми… Сякаш някой доста некадърен developer ми е разработвал software-а и е писал бая спагети-код Много съм объркана, но и аз за себе си няма обяснение за това защо постъпвам точно така, защо понякога отказвам да говоря и то на хората, на които държа най-много. Грешката не е в тях. Грешката е в моята липса на логика ! Но така е… Всичко ще се нареди… някой ден… И ще има световен мир и Всички ще живеят в спокойствие и ще се радват на тишината. Обещавам !!! Споко всичко ще се нареди … Съжелявам…

Малко предистория: от зимата си имам аз една мечта – да работя във фирмата В. . Май месец си пожелах да ме вземат на работа в И. , после си пожелах пак да ме вземат във В. , после поисках да работя в А. . И в един момент мечтите ми почнаха да стават реалност … Само, че сега проблемът е какво от всичкото, което си пожелах всъщност искам И такам… днес 01.08.2007 отрязах фирмата, за която съм си мечтала да работя толкова време, фирма, което ми беше под номер 1 . Вътрешно ми е някакси хем гадно, хем се прокрадва някаква доза непукизъм (а това не съм и предполагала, че ще е така), хем знам, че най-вероятно няма да се върна там какво и да съм им казала… Кофти е… Толкова си мечтал за нещо и … в един момент … Не знам … Много ми беше трудно снощи … Ако толкова много не съм искала да работя там, нямаше изобщо да се раздирам вътрешно, но … И сега щеше да ми е спокойно на душата Кофти тръпка… да не смееш да си пожелаеш нещо, че то да се сбъдне !!!

Да, Марши днес ме подкрепяше стабилно отзад . В труден за мен момент . Благодаря ти Марши, че беше с мен на изпита ми по туризъм и опъвахме баирите заедно !!! Благодаря ти и че така се взираш в левите крачоли на хората… че да погледаме заедно големи … няма да казвам какво . Това е писмената част от благодарското, останалото довечера …

И понеже навън вали … искам да си постна единственото стихотворение , което ми е любимо . Аз съм човек , който мрази да чете книги , освен ако не са учебник по математика или програмиране или готварски книги , но това някакси го чувствам вътрешно …

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев

За тези , който не знаят или паметтна започва да ги лъже още на тази крехка възраст , да припомня . Уча Информатика във ФМИ , СУ . Ако мислите , че това означава Факултет по Математика и Информатика – лъжете се жестоко … означава Фатални мозъчни изкривявания . Не, наистина !!! Елате да ни видите ФМИ-то не прави нормални хора , но аз не знам дали и човек ще ме направи . Нали по default жените не са като хората …

Та животът ми във ФМИ … всъщност … по-скоро … за живота ми извън ФМИ . Но ФМИ ми липсва !!! Едно време ходех редовно и след всяка сесия се заричам , че почне ли следващия семестър ще съм редовна!!! От най-редовните !!! И на упражнения , и на лекции … То добре почвам , ама не са за дълго нещата … Не помня вече кога за последно съм била на Логическо програмиране , по Архитектури от дъжд на вятър се вясвам ( това не означава , че когато е дъждовно или ветровито ходя на лекциите де !!! ) . И на упражнения не ходя … И какво правя … От две седмици съм в матрицата !!! Всъщност това при мен е мини-матричка . Въпросната матрица е тази , в която рано или късно всеки влиза , но за съжаление няма изход оттам . Аз най-вероятно съм се настанила на главния и диагонал . Моята матрица в момента е пред-матрица сигурно , защото и друг път съм влизала (декември-януари) , но май съм се измъквала … или поне така съм си мислила . Марто , мислиш ли ? Но и в истинската ще вляза някой ден и тогава като ме сграбчи , наистина няма излизане .

Този пост стана малко сериозен , или пък малко тъжен , или може би пък носталгично настроен относно ФМИ Не мога да определя … Но ми се ще да си ходя всеки ден до ФМИ както едно време , да се виждам с колегите , който не са от множеството , с който живея заедно и съдбата ме принуждава да ги виждам ( дали да не си затворя очите ?!? ) … Искам да виждам хора , човеци , хюмани , пийпъли … А може би искам пак да съм първи курс !?! И всичко да изглежда толкова лесно , както ми изглежда сега …