Ехх, га беше едно време, га бейме млади.

Онази вечер се почувствах за малко като в първи курс. Същите хамбургери, същата „лоша храна“, само дето вече е на друга цена. И пиенето не е същото. Не че е различно де, „М3р@клИjск0т0 8ин0″ си в все така долнопробно,  даже вече за същата цена получаш повече пиене. Но не пия като едно време То даже вече не пия де. Кога къртех пирони, кога падах под центираната спрямо 711-та стая маса, кога се събуждах върху корема на Росито, или пък с кръвоизливи в очите, кога правех 6-8-6-8-6-… под зоркия контрол на Каро и под звуците на (най-вероятно) някоя чалгия. Липсва ми. Онова пиене, и чалгата, и ретрото, което пускахме като се напием. Не само не пия, ами и по дискотеки и жени не ходя вече Няма Сашки, няма найлони, няма рибки в косата, няма нощни къпания… Как ми се иска поне за един ден да се върне онова време. Даже пак ще ям кисело кисело зеле с мухлясал хляб, който не е мой. И пак ще уча анализ, и пак стената отсреща ще ми диша…