Не съм толкова мила и добра, колкото ме мислят хора, който си мислят, че ме познават. Който ме познава наистина (ама наистина) си ми знае всичките кусури и недостатъци, и лиготиите, и цупенията, и сърденията, и „основателни“ причини за тях, и инатлъците, и кривотиите, и нехубавите неща, който причинявам на хората, и всички простоии, които сама си навивам в главата. Ако за някой съм нещо по-различно, то е само и единствено в неговата глава! Ако някой е разбрал действията ми по определен начин, то най-вероятно не съм искала или имала предвид точно това чрез поведението си.
Кратко и ясно – не съм такава, за каквато ме мислиш!

Средно висок, бяла кожа, тъмни очи и коса, хубави косми на ръцете, програмист, да не се страхува, да ме обича, без кола, без апартамент, сериозен, отговорен, който да гушкам вечер и да обичам. Или искам прекалено много?!?

Просто искам някой да ме обича толкова, колкото аз него.