Аз сигурно съм много лош човек. Всъщност не лош, направо ужасен Не знам как толкова да не си давам сметка за хората около мен и всичко, което им причинявам с поведението си. Сякаш не съм аз човекът, който прави всичките простотии и после сама се учудвам на казаното и стореното от мен.. Аз не наранявам хората умишлено (освен ако не е някой необичаен изблик на любов), даже не осъзнавам, че ги наранявам.. Не осъзнавам как точно изглежда всичко отстрани. Днес си мислех, че в близките месеци направих доста лоши неща. Но всъщност не са близките месеци (е, вярно, че беше по-интензивно напоследък), а са всъщност близките години. 3 години. А преди май не бях такава . Или не съм го причинявала на толкова хора накуп. Както съм казвала и преди, аз не поправям нещата. Не си поправям грешките, а просто продължавам нататък.. към следващите грешки. Не поправям това, което съм омазала от страх да не омажа всичко още повече. И така оставам много неща, които се е очаквало да кажа или направя. Няма как да променя вече минали неща. И понеже вярвам, че трябва да има някакво равновесие, търся антомина на „наранявам“.. за да компенсирам поне малко всичко свършено.