04.17.08
Едно малко…
и кратко, и ясно: писна ми. Не от ученето обаче, въпреки че и от него и все да покривам нечии очаквания. Но трябва да продължавам да го правя. Просто нещата вече самички си стават. Писна ми от друго. Дали има смисъл да продължавам.. Давах и давам толкова много от себе си, а естествено не ми се връща. Или поне не толкова колкото искам. Пък може и да не го заслужавам. Знам ли.. Не знам дали не е по-добре да не знаеш за нещата, отколкото да продължаваш да ги виждаш с очите си. Пътят е крив и с неравности. А може би ще е по-лесно, ако очите ми са затворени за тези наравности.. или просто да се откажеш и тръгнеш по друг път. Може би по-интересен, по-подходящ.. и да е твоят път !
Преди да се откажа ще опитам още веднъж.. и после сигурно отново ще дам последен шанс и после пак така, защото не мога да се откажа. Или ще ми дойде акълът е главата и ще осъзная как всъщност стоят нещата, или наистина все още има смисъл в тях..
Едно малко „писна ми“ , но не се отказвам още !!!
vallens каза,
18 април, 2008 at 5:19 pm
Аз съм на принципа, че когато стане така по добре е да удариш „едно малко“ двойно и ти става леко-леко на душата (и после тежко във главата)
mirinka каза,
18 април, 2008 at 6:18 pm
Ооо двойното го издрънчах снощи
… и съм мноо щастлива днеска целия ден 
neffko каза,
18 април, 2008 at 7:43 pm
Мирко, ще получиш, каквото ти се полага. Но според мен проблема е, че ти не знеш какво искаш
Как очакваш другите да налучкат и да ти го дадат 
dronebg каза,
19 април, 2008 at 2:37 am
Не бъркай – „пътят е бодлив и тесен“, а не „крив с неравности“