Да, така е. И не знам защо… Официално тази сряда ми свърши сесията и мъките през нея. Продължавам да съм все така безсмъртна (Immortal Miri_Biri) и да водя в битката с ФМИ. За четвърта поредна сесия оживявам и си вземам всички изпити… Но не се чувствам така както се предполага да се чувствам и както би се чувствал всеки нормален на мое място Не знам защо, но аз съм… Всъщност аз не съм нормална !!! Чувствам се удовлетворена от себе си тогава, когато съм се изтормозила психически и физически до краен предел Тогава, когато съм спала за 2 часа на денонощие; тогава, когато не съм излизала цяла седмица от банята, завряна да уча там и да виждам единствено плочните отсреща; тогава, когато не съм прекрачвала прага на врата цял ден и съм седнала на компютъра от сутринта и съм ставала само „в краен случай“; тогава, когато съм подложена на стрес и напрежение; тогава, когато имам краен срок и дори и да спре времето не виждам пак как бих се вместила в него … Не знам дали има друг някой такъв нечовек като мен … И не се чувствам удовлетворена от себе си след тази сесия, защото … не си съдрах Д-то от учене. Но и хич не ми пукаше и не чувствах никакво напрежение или пък притеснение. Съмсем спокойно си изкарах юнските жеги, вместо за пореден път да влизам в матрицата и да не виждам даже и края на света. Само на края имах един проект и тест, който бяха всъщност най-важни за мен, поне според моята учебно-ценностна система. Тогава пак щях да умра с тях (това значеше „Умирам за трети път“) . Но не знам откъде изкарах пак завидно спокойствие и доза непукЛизъм. И… всичко всърши, но аз не се чувствам задоволена …

Днес Стилянка беше за мъничко в София и я уважих – все пак не сме се виждали – чували от Великден … Та избълвах всичко, което ми се беше случило за този период и вечерта я изпратих на гарата по живо по здраво И аз понеже съм много ултра-нивироятно-свръх-уникално-мега-гига-тера-терца-мерца умна, изхарчих си наличните в мен пари(които и без това не бяха много) и си оставих предпазливо 80 ст. за билетче после за трамвая … Та изпращам Стилянка на влака вечерта и се запътвам да си се връщам в Студентски . Отивам на спирката и си чакам за трамвай 18 до семинарията да се метна. И гледам, че понеже вече е късно, минават само номер 18 и 3 . Трамвай 3 си няяямам и на ей толкова малко идея къде ходя . Както и да е . Идва 18-ката, аз се качвам, за щастие имаше билетчета при шофьора, аз си давам последните парички, дупча си го(билета), даже сядам и доволно си гледкам как навънка пердаши дъжд, но не ме мокри Доволно, доволно по едно време трамвая завива по една улица, която нещо не я знам… На първата спирка след завоя се замислям дали нещо не е наред, но се успокоявам, че ще мине от друг път, но ще се дофтаса до семинарията. На втората спирка вече наистина си мисля, че нещата се объркаха. На третата питам една жена и тя ми казва, че е трябвало да го хвана в обратната посока и трамваят отива към Орландовци. Това определено не е мястото в София, където искате да отидете !!! И слизам – валииииии !!! Знам само, че трябва да бягам по улицата само направо, докато стигна го нещо познато … Бягам, бягам, бягам на токчета … Не идва познатото място. И … едни проститутки нещо ми говореха „Ей момиче … … … … … … …“ (не помня какво) . И аз си викам „Косур ми сега и при проститутките да остана “ . По едно време спрях под едно дърво – нямаше къде другаде . Помислих си за телефона ми – ако продължавам така той ще се намокри абсолютно, и аз също . Но аз ще изсъхна . После ми минаха през главата мисли да се кача на такси и да му кажа, че ще си платя после … Хм … Ако имах поне карта да си изтегля пари, но не … В такъв момент точно – не . Когато ти трябват пари – не . Имах единствено останали 21 стотинки . 21 СТОТИНКИ !!! Реших да се пробвам да си купя обикновена торбичка да си сложа телефона, поне да оживее дъжда. И … то магазините вече са затворени… Добре, че видях едно кафе и се помолих на момичетата да ми дадат торбичка. Да са живи и здрави и да им се случат хубави неща !!! Та ги питах аз минават ли още трамваите наоколо – и „О, късмет !!!“. Ами – не … До Лъвов мост все още бяхах на хлъзгаво, на токчета, под леещия се дъжд, знаейки, че крайната дестицания, до която трябва да се добера, за да си хвана автобуса за Студентстки… е далече !!! И спрях да бягам или по-скоро да подтичквам шляпайки се . И без това по-мокра от това, което бях нямаше как да стана Извървях „Мария Луиза“, после … А впрочем докато вървят по едно време се чуваха гърмежи. Голям прас !!! Та стигнах до ЦУМ , дъждът реши, че трябва да се усили, а аз се чудих как можах да се нахендря така тая вечер !?! Поизмих си краката из локвите и се сетих, че прането ми е на прозореца цял ден. То сигирно е нямало нищо против да се самоизпере още 3 пъти !!! После обходих среднощен тъмен лятно-студено дъждовен „Графа“ . Нямам нищо против да поразгледа какво има по витрините на магазините, но май не беше най-подходящо да е сега… По едно време пред някакво заведение имаше едно момче с чадър . Минах го . Стори ми се, че е Ицко и се обърнах към него с такъв един поглед изпълнен с желание да е той . И се обръщам и не е Ицко. И онзи пич ме гледа втренчено !!! Аз се обръщам и си тръгвам и той тръгва точно след мене на точно крачка разстояние . Олеее . Мислех направо да се предам без бой … После на най-близкия светофар нещо се обърнах да го видя къде е и нещо обаче не можах да го разпозная кой е от всичките. Както и да е … Продължих си нощната разходка в дъжда . После минах по една друга улица и един съмнителен(този път си и изглеждаше доста много съмнителен) – ей значи !!! И накрая – ооо желана спирке моя ненагледна прекрасна !!! Ето те на хоризонта . Сега остана и да дойде 94 . И то даже и дойде и се качих и като седнах – изведнъж установих, че аз съм много мокра. То мокра, ама цялата съм мокра и са ми студени мокрите дрехи от мокрия студен дъжд !!! И ми е студено И като се качих… имах чувството, че не знам къде се намирам. Сякаш пътувах по непознати улици … Всъщност наистина си пътувах по-рано като си обърках посоката на трамвая … И не знам какво чувствах … Малко се чувствах като гъба Мокра гъба. Каквото и да ме правиш – аз си бях мокра гъба . Даже май нещо и неадекватна станах … Или май пътувах във времето … Не знам … И такам неадекватно си стигнах до Студентски. Като слязах – този път където трябва – беше ми ужасно студено . Ужас !!! Студенооо !!! Ужасно !!! Мокро !!! Че на всичкото отгоре и нямах ключ за вкъщи и трябваше да минавам колеги да си посъбирам нещата … И най-накрая се добрах до стаята си – само лекинко лекичко малко мокричка , съвсем едвам незабележимичко !!!