Домашните любимци са за:

• да доставят радост
• да ги глезиш
• да ги милваш
• да си ги обичаш
• да ти се радват
• да им се радваш
• да ги гушкаш
• да оставят косми след себе си
• да събарят хавлиите
• да ги разхождаш
• да те оближат
• да ги нахраниш
• да ги изкъпеш
• да ги… знам ли още какво … вържеш на каишка!

…и боса вървя по брега .
Реката окъпана в синьо
събужда позната тъга .
Събужда предишните чувства ,
до вчера горели във мен -
крайбрежните улички пусти ,
целувките в мрака зелен …

Мрачно е вън!
В дън земята слънцето се скри,
няма грешка в прогнозата,
почва пак да вали!
Мрачно е вън!
Мрак нахлу и в душата ми.
Бавно сливат се в едно,
капки дъжд и сълзи.

Ехх, га беше едно време, га бейме млади.

Онази вечер се почувствах за малко като в първи курс. Същите хамбургери, същата „лоша храна“, само дето вече е на друга цена. И пиенето не е същото. Не че е различно де, „М3р@клИjск0т0 8ин0″ си в все така долнопробно,  даже вече за същата цена получаш повече пиене. Но не пия като едно време То даже вече не пия де. Кога къртех пирони, кога падах под центираната спрямо 711-та стая маса, кога се събуждах върху корема на Росито, или пък с кръвоизливи в очите, кога правех 6-8-6-8-6-… под зоркия контрол на Каро и под звуците на (най-вероятно) някоя чалгия. Липсва ми. Онова пиене, и чалгата, и ретрото, което пускахме като се напием. Не само не пия, ами и по дискотеки и жени не ходя вече Няма Сашки, няма найлони, няма рибки в косата, няма нощни къпания… Как ми се иска поне за един ден да се върне онова време. Даже пак ще ям кисело кисело зеле с мухлясал хляб, който не е мой. И пак ще уча анализ, и пак стената отсреща ще ми диша…

After the rain has gone
You will find faith to love again
After the rain has gone
There will be time to love again…

Май търся нещо, което не съществува!

Не съм толкова мила и добра, колкото ме мислят хора, който си мислят, че ме познават. Който ме познава наистина (ама наистина) си ми знае всичките кусури и недостатъци, и лиготиите, и цупенията, и сърденията, и „основателни“ причини за тях, и инатлъците, и кривотиите, и нехубавите неща, който причинявам на хората, и всички простоии, които сама си навивам в главата. Ако за някой съм нещо по-различно, то е само и единствено в неговата глава! Ако някой е разбрал действията ми по определен начин, то най-вероятно не съм искала или имала предвид точно това чрез поведението си.
Кратко и ясно – не съм такава, за каквато ме мислиш!

Средно висок, бяла кожа, тъмни очи и коса, хубави косми на ръцете, програмист, да не се страхува, да ме обича, без кола, без апартамент, сериозен, отговорен, който да гушкам вечер и да обичам. Или искам прекалено много?!?

Просто искам някой да ме обича толкова, колкото аз него.

Много те обичаааааааааааааам!!!

Продължавам да наранявам най-близките си хора. След година и нещо единствено се е променил кръгът от тези хора – стеснен до един човек. По-добре е човек да ме познава отгоре-отгоре само за по едно кафе или дискотека и да си остане с хубавото впечатление за мен, отколкото да го обичам. Сърцето е като слънцето – колкото по-близо си  до него, толкова повече те топли, но и толкова повече те изгаря… и те боли… Може би е най-добре просто да не допускам никой до него… за доброто на всички.